НАЙ-ЧЕТЕНИ
- ГЕРБ: 12 години стигат, кметът става неадекватен
- Палатът на Георги Иванов се шири в чашката на язовир
- Павлина и Ники – жури на „Танцувай с мен 3-стаен”
Реклама
Новини
-
Настаняват бездомника Йордан в Езерово Хасковският бездомник с ампутирани...
-
Най-отровните змии съскат в Димитровград Най-отровната змия на планетата - австралийският...
- 1
- 2
- 3
- 4
Шум и Блясък
-
Второ място за крепосткия хор на фестивала в Банско Престижното второ място в раздел хорове,...
-
"Духът на поета" само днес в театъра "Духът на поета" от Стефан Цанев ще се...
- 1
- 2
- 3
- 4
Реклама
Вторник, 08 Март 2011г. 14:46ч.,Автор: Веселин Тонев
ВИЗИТКА
Голямата българска състезателка по художествена гимнастика Мария Петрова е родена е в Пловдив на 13 ноември 1975 г. Започва да тренира на петгодишна възраст в АФД Тракия. Състезава се до 1996 г. Мария Петрова е съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол и настоящ президент на БФС Боби Михайлов, от когото има дъщеря Елинор (1999). Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка от първенствата през Аликанте (1993), Париж (1994) и Виена (1995) със старши тренъор Нешка Робева. Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт (1992) и Солун (1994).Печели и две пети места от Олимпийските игри в Барселона (1992) и в Атланта (1996). Вицепрезидент на Световната федерация по художествена гимнастика. През уикенда Мария Петрова бе в Хасково, където подкрепяше изявите на своята дъщеря Елинор в първенство по тенис и отговори любезно на няколко въпроса от репортер на «Хасковска Марица».
Мария ПЕТРОВА -
Трикратна световна шампионка по художествена гимнастика
Интервю на Веселин ТОНЕВ
- Г-жо Петрова, как вашата дъщеря Елинор се оказа на корта, а не в залата по художествена гимнастика?
- Тя тренира художествена гимнастика, но точно една година. Не и хареса, каза че това не е нейния спорт и тогава с Боби и поставихме задача да си избере спорт. Тя си избра тениса, защото баща й обичал да гледа тенис по телевизията, а след време щял да гледа и нея.
- Защо пък не! Дащеря ви е само на 11 години и има достатъчно време да се развие.
- Преди всичко ние я записахме да спортува чисто заради възпитанието, развитието на тялото и най-вече воля, отговорност и дисциплина.
- Вие като родители максималисти ли сте?
- Не. Напротив. Важното е Елинор да играе, а какъв ще бъде резултата не е толкова важно.
- Кога пак ще имаме шампионки в художествената гимнастика?
- Ние се надяваме това да стане скоро. Ние работим в тази посока, но не е лесно, защото отдавна не се състезават гимнастички, които развиват спорта в училищните салони. Конкуренцията е изключително голяма и след разпада на СССР стана още повече. Сега и Израел също напредват.
- Имаше проблеми в художествената гимнастика напоследък. Изгладиха ли се противоречията?
- То къде няма! А място където са събрани много жени винаги емоциите са малко по-силни. Когато оставиш емоциите да говорят и да взимат превес се случва така.
- В тази криза, как работят клубовете в България?
- Естествено, че парите никога не са достатъчни. Ние сме малка държава. Много е важно с какви субсидии и парична подкрепа започваш подготовка. Не само за националния отбор, но и какви постъпления отиват в клубовете. Хубавото при нас в последните 2-3 години с българските клубове-шампиони е, че има ротация, а това означава, че се работи.
- Международната централа, в която и вие работите дава ли някакви приоритети на България?
- Аз като вицепрезидент на Европейската федерация по гимнастика, моята задача е предимно да работим и да развиваме правилата в тази насока и спорта ни да бъде по-популярен от това, което е в момента. Ние отидохме в другата крайност, която е съвсем неразбираема за хората. Случи се гимнастичка изпуснала уред да вземе медал, което просто е непонятно и така губим феновете си. Чрез моето присъствие там, аз трябва да ги подкрепям всячески.
- Защо пък не! Дащеря ви е само на 11 години и има достатъчно време да се развие.
- Преди всичко ние я записахме да спортува чисто заради възпитанието, развитието на тялото и най-вече воля, отговорност и дисциплина.
- Вие като родители максималисти ли сте?
- Не. Напротив. Важното е Елинор да играе, а какъв ще бъде резултата не е толкова важно.
- Кога пак ще имаме шампионки в художествената гимнастика?
- Ние се надяваме това да стане скоро. Ние работим в тази посока, но не е лесно, защото отдавна не се състезават гимнастички, които развиват спорта в училищните салони. Конкуренцията е изключително голяма и след разпада на СССР стана още повече. Сега и Израел също напредват.
- Имаше проблеми в художествената гимнастика напоследък. Изгладиха ли се противоречията?
- То къде няма! А място където са събрани много жени винаги емоциите са малко по-силни. Когато оставиш емоциите да говорят и да взимат превес се случва така.
- В тази криза, как работят клубовете в България?
- Естествено, че парите никога не са достатъчни. Ние сме малка държава. Много е важно с какви субсидии и парична подкрепа започваш подготовка. Не само за националния отбор, но и какви постъпления отиват в клубовете. Хубавото при нас в последните 2-3 години с българските клубове-шампиони е, че има ротация, а това означава, че се работи.
- Международната централа, в която и вие работите дава ли някакви приоритети на България?
- Аз като вицепрезидент на Европейската федерация по гимнастика, моята задача е предимно да работим и да развиваме правилата в тази насока и спорта ни да бъде по-популярен от това, което е в момента. Ние отидохме в другата крайност, която е съвсем неразбираема за хората. Случи се гимнастичка изпуснала уред да вземе медал, което просто е непонятно и така губим феновете си. Чрез моето присъствие там, аз трябва да ги подкрепям всячески.