Признатият сатирик дърпа отново лиричната струна, с книгата “Откровението на солта”
Полковникът в армията, и генерал в сатирата - д-р Петър Марев издаде две нови книги - "Юбилейник" и "Откровението на солта". Писателят, публицист и общественик е обхванат от творчески подем, и подготвя за печат още шест сборника, научи репортер.
"Юбилейник" е уникална книга. В нея съм събрал поздравления по случай моите юбилеи, от колеги и приятели. Случайни имена там няма,  поясни авторът, който на 30 септември навърши 76 години. Единият от съоснователите на хумористичния седмичник "Тримата глупаци", Виктор Самуилов, проф. от БАН - Веса Кювлиева, Емил Симеонов - лауреат на "Южна пролет"  - 1977 г., екипът на "Луд Труд", Борис Гуляшки, Елка Няголова, са сред тези, чиито послания са се вписали естествено в стилистиката на живота и творчеството на Петър Марев. Достойно им пригласят хасковски пищеши братя и сестри, както и съседите от блока на "Раковски" 23, в Хасково.  В "Юбилейник"са публикувани и факсимилета от списанието, издавано от Марев в зората на българската демокрация - "Абсурд".
Тук съм целият, тук съм истинският, тук съм Аз на сто процента, признава
Другата нова  книга - "Откровението на солта" съдържа непубликувани досега стихове. Лиричната струна той не бе дърпал от 1993 г, когато излезе третата му стихосбирка  - "Молост за любов". Марев е посветил част от стиховете в томчето на семейството си - на жена си Констанца, и синовете Винченцо и Виктор. На този свят не съществува нищо по-стойностно и по-свято от семейството, убеден е авторът.
Винаги сме спазвали фамилните традиции, помагали сме до последно на нашите родители. Щастливи сме, че и децата ни сега бдят над нас като орли, сподели г-жа Марева, която се гордее като девето поколение хасковлийка. Едно от най-съкровените стихотворения в книжката - "Обич", е посветено именно на нея - жената, която по думите на Марев, единствена е била способна да го изтърпи през дългите години на съвместния им живот. Миналата година фамилията празнува златна сватба.
Случайно или не, но първите букети, които Марев получи за премиерата на двете си най-нови книги, бяха от тяхната съседка и дългогодишна приятелка - Атанаска Гарданска. Това е жената, която навремето е запознала Петър и Констанца. Дълго време след първата среща си говорехме на "вие". Аз му предложих да се ожени за мен, призна нежната половинка от семейството. А пък аз нали не мога да отказвам на хубави жени - приех, допълни в типичния си стил Марев.

---

Обич
Не с устни те рисувам, а със мисъл,
не с длани вая те, а в мъчен стих.
За зло ли, за добро ли съм орисан,
та нищо в този свят не ти спестих.
Така живяхме - предопределени,
ти - нежна, аз напрегнат и суров.
Човек, не паднал нивга на колене,
не проси милост, нито пък любов.
Повярвай ми, понякога се мразя,
съзря ли под клепача ти сълза.
Но, как кажи, от мен да те опазя,
щом себе си не мога да спася?
Отрекла се веднъж от бреговете,
тече обратно нашата река.
И нека да удавим страховете,
пред брод минава се ръка в ръка.
Сега заспивай! По пътека лунна
при теб ще слезнат детските мечти.
И може би насън ще те целуне
Добрият принц, взел моите черти.

---

Край Кенана
/По Иван Вазов/

Край Кенана шум се вдига
Стряска баби и моми.
Петър Марев пише книга
И неправдите громи.
Стига, Петре, стига вече,
Укроти се бе, човек!
Как се стига надалече
С ямб-хорей в тоя век?
………..
Виктор Самуилов